„Ако искаш нещо да ти се случи, пътувай“.
Аз бих добавила, пътувай с децата, тогава случването ще е умножено по 100. Всяко пътешествие може да се описва в отделен пътепис, защото винаги си в някакво приключение. Има и какво ново да научиш, макар и за места, на които вече си бил.
Това ни се случи и на нас. И наистина бях впечатлена.
Прибирахме дружно, с любимия и децата, а пътят ни минаваше през гр. Бяла, Русенско. Като всеки град, и този си има своята гордост – там това е мостът на Уста Колю Фичето или Беленският мост, построен в периода 1865-1867 над река Янтра. Наистина красиво място, а ако знаеш и малко от историята му, става и много интересно.
В онова време е трябвало да се направи мост, който да свързва главния град на Дунавския вилает, Русе, със столицата на Османската империя. Мидхад паша си имал инженер, който бил готов да го направи, но му поискал 3 млн. гроша.
Колю Фичето, най-известният български майстор, се явил при пашата и му казал, че ще се наеме да изгради моста за 700 000 гроша. Мидхад паша се учудил, не повярвал, голяма била разликата в парите. Попитал повторно майстора дали е сигурен. Тогава Колю Фичето отговорил така: “ Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си (както аз си знам, по моя си начин), вземи ми главата!“
И успял!!! Първо направил восъчен макет на моста, да си го види, прецени, в построяването му са се включили ковачи, дърводелци и каменари от Трявна и Дряново, както и жителите на Бяла. И се е получил шедьовър с дължина 276 м. и ширина 9,5 м., с носещи стълбове, украсени със символни скулптури – грифон, лъв, нимфа и лебед.
За отличната си работа, Колю Фичето е награден от пашата с орден „Меджидие“, голямо място в Търново и 50 хил. гроша.
Устоял на времето, мостът още краси и впечатлява, макар и да не е бил основно ремонтиран 100 години.
Бяхме минавали с колеги от там и спряхме да се полюбуваме на прекрасното творение. Времето беше далo своето отражение върху него и, макар все така достолепно да стоеше на своето място, беше позагубило доста от блясъка си. На мен, обаче, ми хареса. Някак го усетих.
И сега, при последното ни пътуване, видях, че там се извършват големи ремонтни дейности. Но все пак, много исках отново да мина по този мост, този път с децата, за да могат и те да се насладят на красотата му.
Имаше много хора, строители, пожарникари, озеленители. Имаше и ограждение, което вече ни се стори като да беше отворено. Ние все пак попитахме дали може да минем. Позволиха ни и тръгнахме към другия край. Поогледах се. До самия мост се издигаше величествен паметник на Колю Фичето, който като че ли хем се любуваше на своето творение, хем сякаш гледаше някъде през времето. Малко по-нататък имаше красива нова сграда. Навсякъде кипеше трескав труд. Решихме да не стигаме до края, насладихме се на гледката и вече се връщахме, когато ни догони един симпатичен, висок господин.
„Кой ви пусна, казва, да го уволня!“
Ние – в шок. Но не издаваме и не запомнихме, всъщност.
„Тук още не е довършено, работи се. Знаех си, че няма да кажете кой“, позасмя се господина.
После започна да ни разказва. Правел се голям ремонт, след толкова години, искали пак да стане красиво. Сега завършвали моста, музея (онази сграда в далечината), и той бил почти готов. Щял да бъде най-големият музей на Колю Фичето в България. Щяло да има даже „машина на времето“ там, която да връща посетителите във времето, когато е строен моста.
„И още много изненади“, казва господинът, „Вие от къде сте?“
„От Добрич“, казваме му
„Добре, отдалеч сте дошли, няма да ви се карам повече“, пак се засмя, „Между другото, аз съм кмета на Бяла“
Сега и ние се засмяхме. Това беше най-странното ми запознанство, още повече с кмет😁
Накрая ни изпрати, пожела ни всичко най-хубаво и ни покани отново да дойдем на 23 и 24-ти август, когато ще бъде официалното откриване. Предвидили са много концерти на гостуващи наши изпълнители, грандиозен спектакъл, празник! Наистина мисля да отидем, защото всичко, което са сътворили, заслужава комплименти. А защо да не сме и повече хора? Направете си планове за тези два дни, които да минава през гр. Бяла, Русенско, за да видите великолепния Беленски мост, отново възвърнал целия си блясък!
(Автор: Маринела Георгиева)