В едно прекрасно лятно утро се отправяме към град Калофер, който отдавна искаме да посетим като крайната ни цел е прочутото Райско пръскало.

Пътувайки по живописния Подбалкански път от София, се наслаждаваме на необятната Стара планина и заредени с патриотично настроение, очакваме да вдишаме от въздуха на Ботевия град – Калофер. Оказва се малко китно градче, съхранило българския дух с възрожденски къщи, музеи, много история и величествения монумент на Христо Ботев.

Туристическото градче е запазило много традиционни обичаи – мъжкото хоро по Йордановден, коледарите, кукерите за Сирни Заговезни, плетенето на Калоферската дантела и много други.

 

Къща-музей „Христо Ботев“ се намира в центъра на град Калофер и като такава е обявена през 1944 г. Това е родната къща на поета-революционер и с много труд и усилия на калоферци е възстановена след опожаряването на града през 1877. Заслужава си да се посети експозицията към музея и да се докоснете до духа на този велик българин, наблюдавайки личните му вещи и оригинали на ръкописи. Показана е и печатната преса „Знаме“, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме“ и първи брой на последния му вестник „Нова България“.

Калофер е изходен пункт към връх „Ботев“ и най-високия водопад на Балканския полуостров – „Райското пръскало“ (124 м.) Маршрутът е част от НП „Централен Балкан“. Тръгва се от м. „Паниците“ (7 км северно от Калофер), и след ок. 4 часа в преход със спиращи дъха гледки, се стига до х. „Рай“, в подножието на „Райското пръскало“.

Има доста места за отдих по пътя, а усещането за свързаност с природата прави прехода лек и приятен. За около 3-4 часа се стига до х. Рай. Носете шапки, защото една не малка част от пътя е без прохладата на гората. Истински рай е когато навлезете в гората – зеленина, хладина, ромолене на ручейчета и …..няколко кончета за разкош, които се връщаха от хижата.

Ето, че усилията ни се увенчават с успех, виждайки пред себе си хижа „Рай“ и знаейки, че само трийсетина минути ни делят от заветното „Райско пръскало“.

Слънцето грее немилостиво, но ние решени още днес да достигнем крайната се цел се отправяме безропотно по стръмната пътека, водеща към водопада. Вече беше следобед и жегата си казваше думата, така че търсехме сянката на храстите и големите камъни.

Ето го и него…Райското пръскало с неговата райска вода – свежест, енергия, живот!

Поразхладихме се, поотпочинахме и….обратно. Не правете като нас – отиване и връщане от м. Паниците за един ден, особено ако не сте опитни планинари, които вървят много километри в планината. В 19.00 по живо, по здраво бяхме на изходна точка и преуморени, но все пак….пълни с положителни емоции си мислехме за времето прекарано в прекрасната Стара Планина