Ако има град в България, който заслужава титлата “Градът на именитите българи” това безспорно е Карлово.
Градът има принос във всяка една област на обществения живот, изкуството, науката, образованието и културата.
Ето някои видни карловци, дали приноса си за България:

Васил Левски /1837-1873 г./ – най-великия син, който Карлово даде на България, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация и Българския революционен централен комитет.
Иван Попов – основател на българския театър;
Пешо Радоев – основоположник на балетното изкуство;
Райна Касабова – първата жена в света летяла на боен самолет;
Анка Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка;
Христо Проданов – първият българин, изкачил Еверест без кислороден апарат.
Иван Ночев – ракетен конструктор.
Двамата най-изтъкнати дарители, братята Евлоги и Христо Георгиеви дарили средства за най-големия университет в България „Св. Климент Охридски” в София, както за болници, църкви и училища.
Ботьо Петков – бележитият учител, книжовник и публицист, баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.
Д-р Иван Богоров /1820-1892 г./- един от най-видните възрожденски книжовници, енциклопедист, филолог, създател на първия български вестник „Български орел“ и много други.

През епохата на Възраждането Карлово достига своя икономически и духовен разцвет, започва отглеждането на рози и производство на розово масло, което се изнасяло в Англия, Франция, Цариград. Развиват се различни занаяти – казанджийство, обущарство, дюлгерство, железарство, стъкларство, златарство и др.

В средата на ХІХ в. са построени две големи църкви:

В църквата „Света Богородица“ (1851) е ръкоположен Васил Левски в йеродяконски чин и е служил в храма (1859-1862). В двора й има гроб на известните Пулиеви – забележителен карловски род, от който по майчина линия са и братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Не по-малко интересна е и другата карловска църква „Свети Николай“ (1847) – там може да се види икона на Света Богородица, свидетел на Страшното (20 юли 1877 г.), когато са избити от поробителите над 800 карловци – занаятчии и търговци, учители, лекари, свещеници. В двора й е гробът на Гина Кунчева, майката на Левски.

Образователното дело в града се свързва с дейността на учителя и преводача Райно Попович / 1773 – 1858г./, който през 1828 г. открива в Карлово първото светско елино-българско училище и Васил Левски учи при него църковно пеене.

Друго училище – Лазаровото, от 1892 г., е дарено на карловци от Димитър Лазаров. Сградата пустее и в момента е в лошо състояние. Има съмнения, че въпреки волята на дарителя, тя е била продадена неправомерно през последните десетина години.

(адрес: Площад “Васил Левски” 1)

Това е къщата на цветята и билките. Тук могат да се научат интересни факти за лечебните билки и розопроизводството. В една от стаите се намира дестилерия за извличане на различни етерични масла. Има обособена работилничка където гостите могат да си направят масажни масла с различни аромати, да дегустира билкова ракия, чай от рози, лавандула и мента.

(адрес: Площад “Васил Левски” 1)

Тук се помещава туристическият информационен център и мини-музей на восъчните фигури –  на “Царица на розата” от последните години, фигурите на Васил Левси и Васил Караиванов – първият демократично избран кмет на Карлово преди Освобождението.

Може да се разгледа и изложбата на картини от Старо Карлово.

(адрес: ул. “Соколова” 2)

Това е място където може да се рисува и твори. Това е живописна къща с красив двор и градина и тук може да се види бита от миналото. Посетителите могат да декорират дървени кукли или просто да порисуват.

(адрес: ул. “Васил Левски” 35)

Това е къщата на учителя и книжовник Райно Попович, в която е преподавал на своите ученици. В малката стая за молитви Васил Левски е учил първите си църковни песнопения. Интересна атракция е отпечатването на уникално свидетелство на автентична печатарска преса и поставянето на восъчен печат. Малките посетители могат да изработват картички, да оцветяват камъчета или да декорират дървени куклички с народни носии.

(адрес: ул. “Васил Левски” 31)

Бухаловият хан е център на занаяти и културни традиции.Тук са обособени различни ателиета в занаятчийски работилници – тъкачество, плъстене на вълна, изработка на калоферска дантела, дърворезба, грънчарство и други.

Тук може да си поръчате кафе на пясък, сервирано със сладко от рози, смокини или бяло сладко и да си го изпиете в обособената читалня с люлеещи столове.

Едни от най-известните празници в Карлово са Празника на Розата и Лавандулата. Етерично-маслените растения и лечебни билки радват сетивата и помагат при различни неразположения и състояния, ето защо са ценени и дълбоко възхвалявани.

За Празника на Розата в рамките на 3 дни, в края на май месец има богата програма, организирана от общината. Самият празник по традиция се отбелязва всяка година в последната събота на месец май. Тържествата започват рано сутринта с ритуала „Розобер“ в розовите масиви край града и продължават през целия ден.

Пръзникът на Лавандулата се отбелязва всяка година в последната събота от месец юни и денят започва с ритуал “Жънене на лавандула” и жътварски песни в лавандуловите полета.

Повече информация за събитията можете да наберете в сайта на туристическия комплекс “Старинно Карлово” – www.starinnokarlovo.com

Тук на 18 юли 1837 г. се ражда Васил Иванов Кунчев (Васил Левски)

Родната къща на Апостола рухва още в годините около Освобождението на България. Възстановена е в първоначалния си вид през 1933 г. благодарение на ентусиазирани карловци, родственици на Левски и Народния комитет „Васил Левски“

Отворена като музей през 1937 г., къщата се превръща в един от най-посещаваните мемориални музеи в България, място за съхранение на ценни вещи, документи и художествени произведения, свързани с Апостола на Свободата.

Освен родния дом на Апостола в Националния музей “Васил Левски”може да разгледа още:

– експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в националноосвободителните борби, портрети на Апостола от български художници;

– Чардаклиевата къща с видео зала и щанд за сувенири и за художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово.

– Мемориалния параклис „Всех Святих болгарских“, който съхранява косите на Апостола.

– паметника на майката на Левски Гина Кунчева.

Това е един от най-посещаваните мемориални музеи в България. През последните години се посещава от около 35 хиляди души годишно.

Куршум джамия е най-старата сграда в Карлово и е призната за паметник на културата с историческо и архитектурно значение. 

През 2023 г. след  9-годишната юридическа битка за запазването на собствеността над Куршум джамия, Карловската община предприема реставрация на сградата.

Построено през 1485 г., сданието е било мюсюлмански храм до Освобождението и след това дълги години е било затворено.

В джамията се правят първите археологически разкопки на територията на Карлово и се установява, че на мястото има стар градеж от античността. Специалистите предполагат, че става въпрос за тракийско светилище. Откритите артефакти датират от Първата и Втората българска държава и туристите могат да ги видят на първия етаж на джамията.