7/7 - (3 votes)
БАБА МАРТА Весела Ангелова Баба Марта откъде ли пак намери сто къдели? Как можа от тез къдели да направи куп модели? Казват, има тя отмяна – внучка пъргава, засмяна. Ден и нощ преде, завързва, никой не подмина, бърза тя на баба да помогне, та навреме пак да смогне. Мартенички дето върже, там се радва всичко бърже. Нищо, че е тъй красива, нека вече си отива.

Легендата за мартеницата

legenda

Предполага се, че традицията за мартеницата е толкова древна, колкото и нашата държава.
Белия и червения конец по времето на траките символизирали безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите. Когато стигнали Дунавската равнина те били омагьосани от красивата природа и решили да се установят на това дивно място. Хан Аспарух, който ги предвождал решил да извърши жертвоприношение в името но бог Тангра. По традиция огънят трябвало да се запали със стрък изсъхнал копър, но прабългарите не намирали на това място.
Хуба, сестрата на хан Аспарух, сънувала сън от който разбрала за терзанията на брат си и му изпратила желаната билка, вързана с конец за крака на един сокол. По време на полета, конецът прорязал крака на птицата и част от връвта се обагрила в алено-червено.
Когато соколът кацнал на рамото на Аспарух, ханът взел снопчето копър и заръчал да се запали жертвеният огън, а бяло-червения конец вързал на гърдите си за здраве и благополучие. Това се случило на 1 март и от този ден насетне българите тачат този обичай.

Легендата за Баба Марта

Баба Марта

Баба Марта е символ на пролетта и новото начало. Въпреки че често я определяме като капризна баба с лют характер, тя е възприемана и като добродушна старица, която дарява малки и големи с мартенички за здраве и благоденствие.
Месеците януари и февруари са представяни като Голям и Малък Секчо и според поверията са братя на Баба Марта. Тя е взела по малко и от двамата и затова ту е усмихната и добра, ту е люта и зла.
Една от легендите разказва за козарка, която през март извела стадото си на паша в планината, в която живеела Баба Марта. Всички и казвали да не излиза навън, че времето е променливо, а тя отговаряла, че и Марта е жена та ще я разбере. Разсърдила се Баба Марта, разфучала се, поискала няколко студени дни назаем от брат си Малък Сечко и студ сковал планината. Козарката и стадото се вледенили и се превърнали в камара от камъни, от която потекла лековита вода.

Обичай

Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, останал до наши дни е закичването с мартеници. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Класическата мартеница е бяло-червена и се изработва от памучен или вълнен конец, усуквани винаги наляво. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта, а червеният – здравето, кръвта, новият живот. В наши дни се приема и добавянето на син или зелен цвят към мартеницата, било то като конец или някакъв амулет. Зеленото е символ на плодородие и възраждане, а синьотор, както са небето и водата – символ на безкрая и вечността. Мартениците се носят на ръката или вляво на гърдите, за определен период от време. Краят на този период се определя от знаците на настъпващата пролет – идването на прелетните птици и цъфналите плодни храсти и дървета.

Историята за Пижо и Пенда

Пижо и Пенда

Историята на Пижо и Пенда е история на силната, вечна и неугасваща любов, увековечена чрез мартеницата. Тя се предава от уста на уста в народното творчество и е символ на новото начало и възраждащата се природа.

Пижо бил хубавец, напет и скромен младеж, който се славел с трудолюбието си и с кроткия си нрав. Бил много работлив и никога не се задържал на едно място – вечно помагал на някого и обикалял селото. Затова и бузите му били винаги червени.
Пижо се влюбил от пръв поглед в красивата Пенда. Тя била най-личната мома в цялото село, била скромна и честна. Косите й били черни, а кожата й най-бялата, която някой някога е виждал.

 Двамата влюбени вдигнали чудна сватба на която поканили цялото село. Всички благослявяли младите, а образите и историята им останали завинаги в съзнанието на хората.

Традиция

Традицията повелява когато видим първите прелетни птици за пролетта или цъфнало дърво да свалим мартеницата си. Можем да я сложим под камък или да я закичим на плодно дръвче. Ако я сложим под камък след няколко дни трябва да проверим дали има буболечки под камъка. Колкото повече са те, толкова по-благодатна ще е годината ни. Ако неомъжена девойка намери под камъка червейче, това значи, че ще се омъжи през настоящата година. Навремето мартениците са се слагали и в полог, та да се множат домашните животни. Изхвърлянето им в течаща вода също е прието – така се отърваваме от всичко лошо и започваме годината на чисто. Мартеница, носена като герданче на врата се сваля когато видим първата лястовица, за да имаме шия дълга и грациозна като на птица.

Поверия

На 1-ви март не се дава нищо назаем, за да не излезе берекетът от къщата. Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки, не работят с нож и ножица, за да се родят здрави и силни животни. Не се тъче, за да не падна гръм, както наподобява блъскането на стана. Днес тези поверия се смятат за отживелица.Ако в миналото мартеницата е възприемана като амулет, предпазващ от беди, болести и зли духове, днес я свързваме с настъпването на пролетта и радостта, която създава най-вече у децата – вечните любимци на киселата Баба Марта.
Свързани теми:  Игра и творчество в природата на децата