В местността „Голак“ край гр. Разлог се намира панорамната алея „Стъпалата“, облагородена неотдавна, през 2014 г.

Подходяща е за разходка с деца, разкрива се красива гледка към града и околните планински възвишения. С нормален ход се изминава за около двадесетина минути.

Основната забележителност е 12-метровата кула, която се издига на върха на хълма, до който отвежда алеята.

Бяхме в момент когато цъфтяха люляците и араматът във въздуха беше невероятен, а откриващата се панорамна гледка, изкачвайки се все по-нагоре ободрява и зарежда.

Покрай алеята има дървени пейки и шезлонги за почивка, табели с любопитни факти и информация за растения и животни в района.

Където и да застанете за снимка, пейзажът е невероятен и ще се получат страхотни кадри.

Тук можете да разгледате видеото от нашата разходка:

Град Разлог е разположен между планините Рила и Пирин и своеобразно ги разделя (Разлог  – от думата разлъка).

В тази връзка искам да ви разкажа легендата за Рила и Пирин, които били девойка и момък, които много се обичали, но нейните родители не и позволявали да се оженят, тъй като не знаели откъде идва той и с какво се занимава.

Тъй като Рила (наричана Рилка) била много своенравна се омъжила за своя любим, въпреки волята на родителите си и избягали надалеч.

Родили им се деца, които кръстили Искър и Места и понеже били доста буйни често се карали.

Един ден така лошо се скарали, че Рилка много се ядосала, започнала да проклина съдбата си и искала децата ѝ никога повече да не се срещат. Молела се да се вкамени и завинаги да замлъкне и вместо деца да има дървета за рожби. Пожелала и Пирин да се вкамени като нея, че да не бере срама на семейството, заради децата си.

Тежки били думите ѝ. В небето просветнала силна светкавица, чул се страшен гръм и след миг тя се превърнала в планина, такава каквато я познаваме и днес. В същото време Пирин, бил далеч на лов и както си стоял се вкаменил и също се претворил на планина.

Двете им деца станали реки. Момичето Места било по-кротко от брат си Искър, който бил буен и непокорен. Разсякъл планината и се спуснал стремглаво право надолу към полето. Като нямало къде да успокои постоянно усилващите се води, захранвани от майчините сълзи, той се насочил към Балкана. Проправил си път и се слял с водите на Дунав – неудържим и своенравен като него.

Искър повече нищо не чул за сестра си Места. Рилка все още ги гледа по пътя им до някъде, но после ги губи от погледа си.

Пирин никога повече не видял Искър и все още тъгува за сина си. Именно и затова страната му, която гледа към Софийското поле винаги е зелена и тъмна, рядко огрявана от слънцето. За своя утеха вижда Места, която изпълва с бащина обич душата му.