Роженски манастир

Смята се, че манастирът съществува от XIII век.

През XVI век се строят южното крило и главната църква. Украсени със стенописи са църквата и трапезарията. В началото на XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“.

След пожар през втората половина на XVII век манастирът е почти разрушен, а архивът изгаря.

С помощта на богати българи от цялата страна манастирът е възстановен в началото на XVIII век. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година.

Поради финансови затруднения, Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на светогорския Иверски манастир през XVIII век.

През 1921 година след спор за собственост между България и Гърция, Роженския манастир е отсъден в полза на България от Арбитражния съд в Хага.

Стенописите, украсяващи притвора на главната църква датират вероятно от XVI век. Те представят основно сцени с Христос след възкресението.

Интересни са стъклописите от венецианско стъкло, които са били типични за къщите на заможните хора в региона.

В Роженския манастир се намира чудотворна икона „Света Богородица Вратарница“.
Тя е копие на оригиналната икона-майка в Ивирон, а игуменът на манастира там е заръчал на зограф Яков да направи такава икона, която да бъде дар на нашата света обител.

Отличава се с миниатюри на сцени с изображения на чудеса и е една от малкото икони направени от светено желязо.

Годината написана на иконата е 1790 г.