Харесай
Когато чуеш името „Голешово“, вероятно в съзнанието ти ще се появят картини на тихи, изоставени къщи, криволичеща планинска пътека и забравени истории. Но всъщност се крие място с дълбока историческа памет, природни богатства и атмосфера, която те кара да спреш, да слушаш и да усещаш.
Голешово се намира в община Сандански, област Благоевград, в северо-северозападното подножие на граничната планина Славянка (известна още и като Алиботуш). Именно близостта до границата с Гърция и планинският терен са допринесли за уникалния му характер — смесица от гранична мистерия, диво природно богатство и културно наследство, което оцелява въпреки оттока на хората.

За последните десетилетия Голешово стана символ на бавното умиране на малките села в България — но и на надеждата, че с малко усилия, внимание и любов може да се възроди. 

Локация и достъп

Голешово е ситуирано на надморска височина от около 753 метра. Неговото землище е обширно — около 68,367 км². Пътят до селото е асфалтиран за голяма част, но последният участък може да бъде в по-лошо състояние, особено при влошени метеоусловия. За да стигнеш до Голешово, обикновено се минава през селата Катунци, Яново и Петрово. След Петрово пътят се стеснява и става по-предизвикателен, особено в последната част между хижа „Извора“ и самото село.

Една от най-ценните природни атракции около Голешово е биосферният резерват Алиботуш (Славянка). Климатът и геологията допринасят за създаването на множество ендемични растения и устойчиви микросреда.
Резерватът и околността предлагат възможности за разходки по различни екопътеки, а тук е и маршрутът към връх Гоце — най-високата точка на Славянка (ок. 2 214 м н.в.)
Древни следи и старо селищно минало

Археолозите твърдят, че територията около Голешово е била населена още през неолитната (новокаменна) епоха, около 5000 г. пр. Хр. В местностите около селото са открити следи от древни селища, гробници и останки, които показват непрекъснато обитаване през вековете.
Наименованието „Голешово“ се среща в османски регистри още през началото на XVII век (1611–1625). Според някои изследователи коренът „голеш“ означава „голо, открито място“ — вероятно препратка към открития терен, на който е възникнало селото.
През XIX век се засилва развитието на селските общности, строят се църкви, училища и обществена инфраструктура. Според изследвания и публицисти, Голешово е имало активен живот и духовност до началото на XX век.

Духовни и културни центрове: църкви и училище
Селото е имало няколко важни религиозни сгради. Според сведения, две от тях са църкви „Успение Богородично“ (1853 г.) и „Свети Димитър“ (1833 г.)
Към средата на XIX век килийното училище се заменя със светско обучение и през 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда, която отдавна не е действащо училище.
church
Храм „Свети Димитър“

Църквата „Св. Димитър“ в Голешово е построена през 1833 година и е един от най-ценните културно-исторически паметници в района. Храмът е обявен за паметник на културата от национално значение. Сградата е изцяло каменна, с красиви стенописи и дърворезби. Тук може да се усети онзи типично български дух, съхраняван в селските църкви, далеч от туристическия шум.

Храм „Успение Богородично“
Сред най-ценните забележителности на Голешово е църквата „Успение Богородично“, построена през 1836 г. с труда и средствата на местните жители. Храмът е впечатляващ със своята масивна каменна архитектура и дърворезбен иконостас, изработен от занаятчии от Дебърската школа.

В двора на църквата се усеща особена тишина и спокойствие. Оттук се разкрива панорама към околните планини, а камбаната напомня за минали времена, когато храмът е бил център на духовния и обществен живот.

Church2
Културни събития и местни традиции

Въпреки че населението на Голешово е малко, местните хора пазят живи обичаите и традициите. По празници селото оживява — събират се потомци от различни краища на България, организират се народни веселия, фолклорни изпълнения и възстановки.

Особено впечатляващ е съборът на селото, който се провежда всяка година на 8 септември в църква „Успение Богородично“ и събира местни и гости в едно голямо празненство с народна музика, танци и традиционни ястия.

Архитектура и атмосфера – сякаш времето е спряло
Едно от най-впечатляващите неща в Голешово е, че селото е запазило автентичния си възрожденски облик. Повечето къщи са изградени от камък и дърво, с дебели зидове, чардаци и дървени прозорци. Много от тях са на повече от 150 години.

Разхождайки се по криволичещите калдъръмени улички, човек има чувството, че се е пренесъл назад във времето. Тук няма шумен трафик, модерни фасади или неонови реклами – само камък, дърво, зеленина и шепотът на планината.

Природата около Голешово – рай за туристи и планинари

Голешово е изходна точка за няколко екопътеки и туристически маршрути в Южен Пирин. Районът е част от Натура 2000 и се отличава с богато биоразнообразие, чист въздух и кристални извори.

Над селото се издига връх Свещник (1975 м), който е най-високият в тази част на Пирин. Изкачването отнема около 3 часа в едната посока и минава през смесени гори, поляни и панорамни била. От върха се откриват гледки към Егейско море, Беласица и Родопите при ясно време.

Екопътека „Пътеката на историята и природата“

Тази пътека минава покрай стари чешми, параклиси, овчарски колиби и природни забележителности. По маршрута има информационни табели, които разказват за историята, флората и фауната на района.

Ако планирате пътешествие в Пирин, не пропускайте да отделите време и за това забележително село. Голешово ще ви посрещне с тишина, красота и топлина, които не се забравят.

Свързани теми:  Величието на старопрестолния град