Късна есен. Голи дървета. Мирише на влага, а въздухът – мъглив. Това е една утрин в Трявна и въпреки всичко, тя е пак красива. Има очарование и в лошото време, когато си на хубаво място.
Този китен градец те кара да се чувстваш някак жив. Всичко там е малко и това му е чарът. Можеш да се докоснеш до живота на хората там, разхождайки се в старата част на града, можеш да поседнеш на турско кафе,приготвено на пясък и да изпаднеш в безвремието, но часовниковата кула те връща отново тук и сега.
Този град е един от центровете на българското възраждане, иконопис, резбарство, дюлгерство, просвета, църковни и националноосвободителни борби. Запазени са къщите с възрожденска архитектура и произведенията на тревненската иконописна школа. В Трявна се намира Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство, една от забележителностите на Стоте национални туристически обекта, обединяващ осем музейни: „Даскалова къща“, „Райковата къща“, къща музей „Ангел Кънчев“, Старото школо, Музей на иконата, Славейкова къща (родната къща на писателя Пенчо Славейков), галерия „Казаков“ и музея за азиатско и африканско изкуство.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).
Не си тръгвайте от Трявна без да сте опитали живата бира, в чудесната бирария в центъра на града.
През 18 и 19 в. Трявна се превръща в един от водещите културни центрове на България, средище, в което наследството от късното средновековие се трансформира по начин, съобразен с новите обществени и икономически реалности. Така с времето започват да наричат Трявна „алтън“, т.е. златна.
Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844 – 1845 г. Заедно с Часовниковата кула, той се е превърнал в един от символите на града и привнася допълнителен заряд за неповторимата тревненска атмосфера.
Часовниковата кула е построена през далечната 1814 г. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот. Вечер, с приглушена светлина, централният площад разказва истории за отминали времена.
