В Централен Предбалкан, на 23 км. югоизточно от гр. Ловеч гордо показва своята архитектура село Старо Стефаново. Обявено е за архитектурен резерват през 1982 г. , а регистрираните паметници на културата са около стотина обекта. Днешният си облик е запазило от средата на XVIII и началото на XIX век. В землището му се намират две тракийски селищни могили и останки от римска крепост като покрай селото е минавал стар византийски път.

Микроклиматът там е благоприятен за отглеждане на овошки, билки и гъби, за коете спомага и наличието на над 50 извора и кладенци. Старо Стефаново е заобиколено от букови и борови гори, а обширните поляни и виещите се малки пътечки предразполагат към прекрасен отдих и разходка.

В началото на селото ни посреща „Гиздилница Козара“ – едно малко магазинче за сувенири, вероятно единственото в селото. Освен малки дрънкулки ни подканиха да си купим и козле, тъй като отглеждат за продан, но за съжаление на дъщеря ми нямаше как да вземем 🙂

С бърза крачка, за да изпреварим дъжда, се отправяме към една от най-големите забележителности в селото.

Построена е за 2 години и е завършена през 1882г. Майстор е един от учениците на Кольо Фичето – Уста Генчо Кънчев от Трявна. 
Средствата за църквата са изцяло от дарения на местните жители. Иконостасът е изографисан от дебърския художник Руселим Дичев.

Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани и сама по себе си е архитектурен шедьовър с голям купол и камбанария.

Съборът в селото се прави на 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица, заедно с църковния празник.

През 1978 г. църквата е обявена за паметник на културата.

На селския мегдан се намира каменна чешма, дарение за селото, която не е така известната „Стара чешма“, която ние всъщност подминахме без да разберем. Наистина когато не се чува ромон на вода някакси ти убягват красиви чешми и извори.

В селото е имало килийно училище, което се е намирало в дома на игумена на Троянския манастир,  но не се е запазило до наши дни.

През 1906 г. в двора на църквата се изгражда училището, което виждаме  днес и което за времето си е било едно от най-големите училища, събирало много деца. Днес носи името „Васил Левски“, но за жалост училищният звънец е замлъкнал и средището тъжно се руши.

В двора на църквата се намира паметника на загиналите войници от селото, както и оръдие от втората световна война

Типични за къщите в село Старо Стефаново са тиклите. Това са плоски каменни плочи, които са се използвали за направата на покривите. Типични са също за родопските къщи. На времето във всяка къща, освен тикли по покрива е имало и тикла в огнището, където храната е ставала най-вкусна.

Естествения камък заедно с дървените греди и прозорци, придават онази автентичност към която все повече хора в днешно време се стремят да пренесат в своя дом.

Архитектурните резервати пазят онзи дух, който ние ценим и към който винаги ще се връщаме, за да вдишаме въздуха на миналото време и да потънем  в мил спомен.